» Хранкооп наръчник » Пътят от производителя до потребителя » Солидарно земеделие
В България солидарното земеделие е познато под следните организационни форми: Хранителни кооперативи, Фермерски пазари и Кооперативни кухни (Кооп-кухни).
1. Хранителни кооперативи
Хранителният кооператив представлява доброволно неформално обединение на граждани, малки и средни производители на хранителни продукти, които доставят продукцията си по предварителна заявка на крайни клиенти (потребители). Организацията на поръчките в обединението (групата) се води от координатори. Един координатор комуникира с производителя за дадена доставка и разпределя потребителските заявки. Записването на поръчки и отчитането става в онлайн таблици, които се споделят с всички участници в групата.
Хранителният кооператив е форма на по-тясно взаимодействие между производители, преработватели и потребители, която създава преки ползи за всички категории участници. За производителя/преработвателя се създава възможност за сравнително бърза и сигурна пазарна реализация в условията на колективни директни продажби; потребителят има достъп до продукти на достъпни цени, с по-добра проследяемост на произход и качеството. Същевременно, хранителният кооператив е форма на взаимодействие с косвени ползи – стимулира общностни процеси и взаимодействия за постигане на обща кауза; запазване автентичността на националните традиции, култура, занаяти и сортове /или породи животни/; отговорност и осмисляне на проблемите на личното, семейното и общественото здраве, отговорността към природата.
В общия случай хранителният кооператив може да съществува без опосредяване от конкретна правна структура. Същевременно, в случай, че дейността на звеното, осигурващо организацията и логистиката на колективните директни продажби, е платена, е препоръчително тези отношения да бъдат опосредени от юридическо лице.
» Хранкооп наръчник » Пътят от производителя до потребителя » Солидарно земеделие
2. Фермерски пазари
Основна цел на фермерските пазари е да се предостави достъп до чиста екологична храна / продукция – качествени местни и биохрани директно от производителите. Всички производители на пазарите са малки семейни ферми, предлагащи почти изцяло само собствена продукция, като голяма част от производителите са биосертифицирани.
Цялостната организация за провеждането на т.нар. „фермерски пазари” се осъществява от лице с координационни функции от гражданското обединение, със съдействието на общините. Земеделските производители заплащат „такса” на организатора, обикновено в размер на процент от приходите. Таксата покрива разходи по организацията и провеждането на пазара.
Технически основните белези, които характеризират всички фермерски пазари, са: продажбата е директна от производител на клиент; доставката е прясна; продуктите са местно производство.
Ползите за потребителите от провеждането на подобен тип пазари са свързани с директния контакт с производителите, което предполага повече прозрачност за качеството и методите за отглеждане на продукти. При директната покупка цената често е по-ниска, отколкото на сходен продукт в магазин на търговец на дребно, с „налепени” по нея маржове на всички участници по веригата. Важен плюс е, че на фермерските пазари клиентите често намират стоки, които не се предлагат в магазините. От гледна точка на здравословната консумация фермерските пазари (по презумпция) предлагат пресни, сезонни, екологично чисти, не третирани с химични вещества стоки, продукти от хуманно отглеждани и естествено хранени животни. Фермерските пазари служат и като силен инструмент за съхраняване на локалните традиции, местните сортове и начини на отглеждане.Допълнителна стойност за клиентите носи и удовлетворението от личния принос за развитието на местния бизнес и общност.
От друга страна, директният достъп до пазара и крайния клиент позволява на дребните стопани да продават продукцията си на реална пазарна цена. По правило тя е по-висока от цената, която биха получили от прекупвач на едро, преработвателна фирма или търговец. Това стимулира бизнеса им и им дава възможност за по-добър стандарт на живот. От друга страна, липсата на посредници прави малките фермери конкурентноспособни спрямо големите земеделски производители. Така те могат да се възползват от всички маркетингови предимства на прекия контакт с клиентите, включително да обяснят качествата на продуктите си, добавената стойност, уникалните специфики на сортовете и методите на производство. Това от своя страна ги прави независими от по-големите нагоре по веригата. Прекъсва се взаимосвързаната поредица от натиск за ниски изкупни цени, все по-ниска печалба и стандарт на живота за дребния бизнес, все по-осезателно съкращаване на разходите, все по-ниско качество на продуктите. Още повече, че за много от участниците фермерските пазари са единствената възможност за реализация на продукцията им. Те нямат капацитет за партньорство с по-големите играчи напред по веригата.
По-ниските разходи са друг важен плюс на модела. Отпада нуждата от опаковане, складиране, замразяване и други дейности, свързани с далечните доставки. Разходите за транспорт са минимални, вследствие на близката локация.
Хранителните кооперативи, както и фермерските пазари, са фокусирани върху предлагането на биологични храни, като на този етап нямат ограничение в разстоянието, от което може да се получи продукцията.
Доколкото в познатите практики фермерските пазари се организират от конкретно звено от обединението, което поема тяхната координация и логистика, осигуряването на съответните разрешения и допускането на производители срещу заплащане на определена сума („такса”), то е наложително това звено да бъде обособено като юридическо лице.
» Хранкооп наръчник » Пътят от производителя до потребителя » Солидарно земеделие
3. Кооперативни кухни
Подобно на хранителния кооператив и фермерския пазар, кооп-кухнята също „скъсява” връзката между производители на храни и потребители. Фокусът е върху здравословно хранене, опазване на природата, както и към запазване на кулинарните традиции. Целта е създаването на общност, която да работи за популяризирането на местното производство и участието на потребители от различни възрастови и социални групи в преработката на традиционни български храни.
Кооп-кухнята е място за дискусии, обмяна на опит и идеи за развитие на местни общности, които да инициират нови практики в диструбицията на фермерски продукти.
Кооп-кухнята е и място за уроци по кулинарство, където преработката на фермерските продукти се осъществява колективно.
Кооп-кухната следва да бъде администрирана от конкретно юридическо лице.
При решение за инкорпориране, инициаторите на хранителни кооперативи, фермерски пазари и кооперативни кухни биха могли да направят подбор между различни правни форми, предлагани от българското законодателство, според конкретните им нужди и цели.
