Едно от любимите ни неща в Хранкооп е да разбиваме стереотипите
Когато преди 10 години започнахме приключението „фермерски пазари“, много хора ни нарекоха луди. На кого изобщо ще му трябват някакви храни от село, при това 1 път в седмицата, като пазарите и магазините са на всяка крачка, всеки ден.
Когато преди 9 години събрахме близо 20 организации на съмишленици, за да си говорим за градско земеделие, научихме за възмутените реакции на възрастни хора, които си били посветили живота на това да направят децата и внуците си софиянци, а ние сме искали да ги върнем на село.
Когато преди 8 години се регистрирахме като кооперация, ни питаха дали това е като някогашните ТКЗС-та. И как така сред членовете ще са заедно производители и потребители, такова досега сме нямали.
Когато преди 7 години приехме покана да изградим фермерски магазин в сърцето на столичен мол, хората около нас недоумяваха на кого е нужен магазин на коопериращи се фермери и как такова нещо ще просъществува.
Когато преди 6 години приехме поканата на Община Добрич да правим регулярен фермерски пазар в града, вече бяхме свикнали да ни наричат „луди“. Изслушахме многократно всичките познати клишета – малък град, земеделски район, застаряващо население, ниска покупателна способност, и с кой акъл ще изминаваме 1000 км всяка седмица с цялото оборудване, нужно за един пазар.
Когато същата година приехме покани от общините в Хасково и Банкя за пазари при тях, слушахме пак тези доводи и аргументи.
Подобни реакции сме получавали и когато се връщахме ентусиазирани и заредени от участия във Враца, Чирпан, по „села и паланки“, бизнес центрове и изложения за мащабна земеделска техника. Все места, на които или „всеки си гледа по нещо сам в двора“, или „кой там ще ви обърне внимание“.
Ако хората влагаха същата страст в това да докажат, че нещо МОЖЕ и ТРЯБВА да стане…
* * *
Не бяха по-различни и реакциите, когато ни поканиха в мол Перник тази година. Съвсем очаквано за нас, на първото събитие се появихме с доста скромен брой участници – най-смелите и лудите, и само половината от тях с храна.
Градът ни чакаше като по часовник, едва успяхме да се подредим. Някои производители трябваше да заредят повторно стока, и от опит знаехме, че е добре да имаме отговор на питанията „Кога отново ще сте тук?“
За второто събитие отидохме с двойно повече производители, дойдоха и много от клиентите от първото издание.
Предстои ни трето, после празничен пазар.
Поредно потвърждение, че навсякъде хората се радват на добрата храна и приятно общуване, и всяко населено място има право на качествени събития.
Благодарим на Канал Струма за отразяването и на Mall Pernik за партньорството в разбиването на стереотипи