Sign In

Remember Me

II. ПЪТЯТ ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛЯ ДО ПОТРЕБИТЕЛЯ

» Хранкооп наръчник » Пътят от производителя до потребителя

В голямата си част биоземеделието се развива от малки земеделски стопанства/семейни ферми, които произвеждат качествени и автентични храни, но в малки количества, при това сезонно обусловени. Част от тези продукти не са биосертифицирани, но са натурални и резултат от устойчиви земеделски практики, предавани от поколение на поколение. Това е основната причина, която хората посочват за нарастващия си интерес към храни от местни производители. Според тях, храните без пестициди, консерванти, ГМО и др., ще допринесат за по-доброто им здраве. Как, обаче, собствената продукция да стигне до крайния потребител? Съществуващите пазарни институции и пазари на производителите са силно доминирани от търговци и прекупвачи, което възпрепятства създаването на нормални пазарни отношения в земеделското производство. Един от начините за преодоляване на тези проблеми е усъвършенстването на пазарните механизми за реализация на земеделските продукти. И търсенето на директен контакт с клиента. Този директен контакт между производител и потребител все повече добива популярност с названието „къси вериги“ за доставка на храни.

1. Къси вериги на доставка на храни

Къси вериги на доставка на храни (КВДХ) е термин, който описва многообразието от традиционни и/или алтернативни начини за производство, разпространение, търговия на дребно на хранителни и други земеделски продукти, като пазари на земеделски производители, продажба от самото стопанство, интернет поръчки, потребителски кооперативи и др. По-общо казано, една верига на доставка на храна може да бъде определена като „къса”, когато се характеризира с кратко разстояние или намален брой посредници между производителите и потребителите като в най- добрия случай може да е сведен до нула. Тази къса верига е обект на интерес най-вече за малките стопанства и семейните ферми, заинтересованите потребители, местните общности и организациите на гражданското общество. Тя е сигурен двигател за промяна на предлагането на продукти от малките стопанства и метод за повишаване на устойчивостта, доверието и развитието на производителите в светлината на политиката за развитие на селските райони. Причината е, че когато купува директно от производителя, клиентът получава информация не само за вида на продуктите, методите и технологиите на отглеждането и опаковането им, а и за целия регион. Не само за идентичността и етичните ценности на отделния производител, а и на производителите в региона. От политиката му зависят и вариантите за реализация на продукцията. В тях се намесват като влияние и местните традиции и навици (организирани пазари на производители, кооперативи на потребители, директни продажби във фермите, директни продажби по интернет).

Създаването на възможност за реализиране на къси вериги на доставка на храни, както и внедряването им в житейския оборот, неизменно влече след себе си и трайни положителни въздействия в социален аспект. Затвърждава се връзката между производителите и купувачите като по този начин се създават трайни взаимоотношения между тях. Така и в двете посоки: производител-потребител и потребител- производител се създават взаимно доверие и сигурност. Не на последно място – чрез системно закупуване и използване на висококачествена храна, произведена от местни производители, трайно се променя хранителната култура на хората и едновременно с това цялостно се подобрява качеството на живот в селските райони.

По пътя от производителя до потребителя, обаче, е важно да се прави разграничение между предлагането на храни с местен произход и механизма на къси вериги за доставка на храни. Макар и на пръв поглед да звучат еднакво, те се различават съществено не само по начина, по който на практика функционират, а и по крайните резултати, които се постигат. Предлагането на храни с местен произход се прилага по отношение на продукти, които могат да бъдат открити на мястото, където са произведени (във фермата или в населеното място) и се отличават с характерно качество или свойства. Най-често се предлагат в непреработен или почти непреработен вид. Предлагането на местни продукти дефинира локацията на производство и предлагане без да държи сметка за посредниците по пътя до крайния купувач, за други качествени характеристики на продуктите или за икономическите ползи, както, всъщност, стои въпросът при прилагането на механизма на късите вериги за доставка на храни. Например, един „местен“ продукт би могъл да бъде произведен на едно място, да бъде превозен до отдалечено място, където да се пакетира и етикира, след което отново да бъде превозен до мястото, където е произведен и да бъде закупен от потребителя след неопределено дълъг период от време. За разлика от горното, механизмът на късите вериги на доставка на храни държи сметка за спецификите на конкретната ферма, където са произведени продуктите, както и за начина на отглеждане на последните, за пътя, който са изминали до купувача, за качествата и свежестта. При късите вериги от значение е подробната информация относно характеристиките на продукта, която е на разположение на крайния купувач.

Късите вериги на доставка на храни съществуват като пазарен механизъм навсякъде по света в най- различни форми, както с цел генериране на печалба, така и с чисто идеална цел. Механизмът във функционално отношение обхваща съвместни усилия на обикновени организации на производители и потребители и усилия от страна на правителствата на съответните държави. В България предлагането на хранителни продукти посредством начини, наподобяващи къси вериги на доставка на храни, става все по-разпространено.

Все по-често се разпространява информация за производители на висококачествени биохрани или такива, отглеждани в специфични условия в местни стопанства. Все по-често се срещат щандове или обособени места на пазари, където се предлагат продукти от определена местност или район, придружени с подробна информация за стопанството, начина на отглеждане, както и за резултатите от проведени тестове за качество на продуктите.

В страната ни късите вериги на доставка се реализират предимно на базата на неформална организация между производители и потребители. Най‐ярки примери в това отношение са непрекъснато нарастващият брой на фестивали и празници на традиционни и местни храни във всички райони на страната, продажбите на абонаментен принцип на „кошници” със сезонни продукти, интернет поръчки и доставки.

Може да се направи следната класификация на късите вериги на доставка:

  • Директни продажби от индивидуални производители и микро преработвателни предприятия, производители на собствена суровина;

  • Колективни директни продажби;

  • Партньорства между производители и потребители.

Директните продажби от индивидуални производители са найпряката форма на продажба, която също така съществува найдълго. Различните видове индивидуални директни продажби включват: продажба на място от стопанство, на пазари на земеделски производители, на щанд по оживени пътни артерии, в собствен магазин, в хотел или ресторант към стопанството, в доставка по домовете на потребителите, особено в районите в близост до градски центрове. Предимството при този вид директни продажби е възможността потребителите да общуват лично с производителите, като по този начин се опознават един друг, опознават стопанството и продукцията, използваните производствени методи и практики.

Колективни директни продажби се осъществяват, когато група производители си сътрудничат и организират обща схема за доставка на храни към групи на потребителите, при интернет доставки, на местни фестивали и др. При тази форма на директни продажби е възможно участието на посредник, който събира продукцията от различните производители и я доставя на крайния потребител. Предимството на този вид директни продажби е достигането до потенциално поголеми пазари за производителите, както и предлагането на поширока гама от хранителни продукти за крайните потребители. Партньорствата между производители и потребители позволяват на потребителите да имат поголяма роля при подпомагането на местните стопанства и земеделски производствени системи. Найчестата форма на партньорство е, когато потребителите споделят част от производствените разходи в стопанството, като в замяна получават договорено количество продукция.

През последните години все почесто и в България се говори за къси вериги на доставка и солидарно земеделие. За съжаление в България този тип земеделие е слабо развито, докато в останалите европейски страни се приема за една от нормалните форми за реализация на продукцията.

Към лентата с инструменти