Sign In

Remember Me

III. Регионалният опит

Хранкооп Пловдив

Как започна всичко?

Хранителният кооператив в Пловдив възникна в края на 2010 год., когато десетина души създадоха Google групата “True Food”. Чрез нея се организираха доставки на екологични храни до дома от пловдивските фермери Атанас Топалов и Биоферма Павлови. Координирането на доставките се осъществяваше от млада майка. Групата достигна около 90 души членове, но от тях едва 10-ина пазаруваха.

След първата година към коопертива се присъедини бизнесдама, собственик на магазин за пчелни продукти в Пловдив, която предложи и пое координацията на доставките. Те вече не се доставяха до адрес, а се получаваха от магазина ѝ. Координацията на поръчките продължи да се случва през Google таблицата, но вече се създаде и Facebook групата „Био плодове и зеленчуци за Пловдив”, която изигра ключова роля за популяризирането на кооператива, привличането на нови производители и потребители. Скоро, обаче, общественият интерес бе изместен от частното предприемачество на бизнесдамата и дълго време кооперативът функционираше като магазин. Това повлия на културата на потребление сред търсещите чисти местни храни в Пловдив и на разбирането за същността на хранителните кооперативи.

Новото начало за кооператива през 2013 год.

През пролетта на 2013 год. нова група активисти за хранителната независимост създадоха втори кооператив – „Хранкооп Пловдив” и Facebook страница към него. За да осигури по-широк достъп на местните еко и биофермери до потребителите и за да обезпечи по-добрия контрол на предлаганите храни, кооперативът стартира фермерски пазар в един от пловдивските молове.

Фермерският пазар в Пловдив

В Пловдив бе поставено началото на първия фермерски пазар в България – резултат от усилията и търпението на сдружение „Устойчиво общество”, което е юридичекото лице на Хранкооп движението у нас. Пилотната инициатива премина през множество предизвикателства като най-значимото от тях бе честите промени на локацията на провеждане. За две години Фермерският пазар на Хранкооп Пловдив бе преместен 6 пъти – от частни терени до пространства на общинските пазари. Инициативата си пробиваше път, сблъсквайки се с все още неузрялото разбиране за каузата на фермерските пазари и факта, че Пловдив е земеделски район, в който голяма част от гражданите имат свои лични градини за отглеждане на еко продукция за лична консумация.

От началото на 2015 г. Фермерският пазар в Пловдив се провежда успешно в двора на клуб „Тотал Спорт”. В него взимат участие 10 – 16 производителя всяка събота от 11:00 до 14:00 часа като се предлагат фермерски млечни продукти, хляб с квас, био зеленчуци и плодове, подправи и чайове, сокове, сиропи, домашни сладкиши и соленки, също така натурална козметика и еко бижута.

Занаятчийска кухня „Фермата”

За да разреши проблема с все по-нарастващия брой млади таланти, които искат да предлагат творчески, занаятчийски и екологични храни на Фермерския пазар, а нямат възможностите да регистрират свое регламентирано производство, от юни 2015 г. сдружение „Устойчиво общество” стартира нова инициатива в Пловдив.

Занаятчийска кухня „Фермата” в творческия квартал Капана надгражда фермерския пазар и комбинира магазин за фермерски храни, кооперативна кухня, в която младите хора ще могат да реализират своите творчески производства и пространство за кулинарни обучения, където младите да черпят познания и опит от успешни ментори. Проектът ще даде възможност на местните фермери да планират и реализират продукцията си още по-добре, ще подпомогне младите кулинарни творци да достъпят пазара по-лесно като се кооперират, ще ги обучи и подпомогне за свои собствени предприемачества и ще развие общност от нова генерация млади занаятчии, които да движат политики за по-облекчено законодателство за тях. Плановете са пилотният проект да бъде имплемениран и в другите градове с фермерски пазари на сдружението.


» Хранкооп наръчник » Регионалният опит

Хранкооп София

Регионът София има традиции в зеленчукопроизводството – в близкото минало дори е бил обосбен така нареченият зеленчуков пояс на София. За съжаление, в последните 20 години земята около столицата с бързи темпове се засажда все повече със зърнени култури, а една не малка част се преобразува от земеделска в такава за строеж или паркинги. Хранителната независимост на София намалява с всяка година, защото снабдяването с храни все повече зависи от доставки на вносни продукти, а над 70% от жителите се снабдяват с храни от първа необходимост от големите вериги супермаркети.

Как започна всичко?

В София идеята идва от Испания. Филка Секулова, която е активист на “За Земята” споделя идеята за хранителни кооперативи, която набира скорост в Барселона. Така се оформя и едногодишен проект “За Земята” за популяризиране на различни видове хранителни кооперативи, който се изпълнява през 2010 г. Активна роля в началото изиграва и фондация “Заедно”, която също има проект за солидарно земеделие и организира солидарни акции в помощ на фермите.

На една от срещите, организирани от “За Земята” се сформира и първата група от около 20 човека, които решават да търсят начини заедно да поръчват и доставят земеделска продукция от производители, които познават лично. За една година групата се разраства до 60-70 семейства, създава мейлинг лист в Гугъл, организира съвместни доставки на плодове, зеленчуци, млечни продукти, яйца.

През лятото на 2012-та групата организира първия импровизиран фермерски пазар на ул. “Вежен”, така нареченият “Пазарът в петък”. В края на август същата година Хранкооп София спонтанно решава да помогне на био ферма Пенови, която е произвела 10 тона биосертифицирана леща, но вариантът да бъде изнесена за Германия на ниска цена не я удовлетворява. Така се ражда идеята за кампанията “Да спасим 10 тона леща”, в която се включват много от членовете на Хранкооп групата. Организират се онлайн заявки и раздавания два пъти в седмицата изцяло на доброволен принцип. За шест месеца Хранкооп София успява да “спаси” над 6 тона леща на двойно по-висока цена за производителя и двойно по-ниска от цената за килограм биолеща в биомагазините (3.50 лв/кг по време на кампанията, докато в биомагазините е по 7-8 лв/кг). Паралелно се осъществяват още няколко подобни кампании: за 1 тон киви от Петрич, за 3 тона тикви, ябълки, сини сливи и др. Все повече производители започват да търсят Хранкооп София, за да реализират продукцията си директно до потребителите.

В края на 2013 г. се провеждат редица срещи на членовете на групата и са приети общи правила за работа. Решено е да се въведе членски внос, да се наеме постоянно помещение за редовни доставки и да се изберат трима координатори, които да работят по-активно за осъществяване на доставките. Така за две години, до 2015-та, Хранкооп София се разраства и наброява над 180 активни членове, между които над 30 производители, доставящи чиста храна ежеседмично.

Пионерите

Първите фермери, които се включиха в иновативната форма на представяне на продукцията си, са Биоферма Пенови от Странджа, ферма Елата от Плана планина, биоферма Софина от Елин Пелин, биоферма Павлови от Пловдивско, екоферма Кюстендилски плод – Илиеви от Кюстендил, Милен Стоянов от Мало Пещене, млечна ферма Трите бора и др.

Трудностите

Първите трудности се появяват с нарастването на броя на членовете в групата – все повече доставки, в различни дни и на различни места, довеждат и до повече мейл-съобщения през Гугъл групата. Решението е да се наеме постоянно помещение и да се изберат координатори. Това спомага за по-редовни и по-големи доставки, което пък води до следващите трудности: по-големият брой производители изисква да има и някаква по- обективна селекция, контрол и сигурност на храните. Също така увеличаването на оборотите, които се реализират, чрез Хранкооп изисква да се обмисли легализирането и формалната регистрация на групата като кооперация или друг вид организация. Устойчивост на кооператива Кампанията „Да спасим 10 тона леща“ показва на основателите на групата потребители, че когато са добре организирани, може да бъдат сериозен фактор за развитието на дребните производители. В момента над 36 малки производители разчитат изключително много на групата, за да развиват стопанствата си. Могат да правят планове за бъдещето, защото имат сигурност, че потребителите в Хранкооп ще купуват продукцията им, ако е чиста и качествена.

Настояще

Към есента на 2015 г. Хранкооп София функционира като неформална група, в която, обаче, има правила, членски внос, избран екип от координатори, онлайн форум, в който се обсъждат всички въпроси, свързани с работата. Привличат се нови производители като се правят опити селекцията да има по-обективни критерии, както и да се извършва контрол на производителите. Членовете на Хранкооп София в този момент са около 190 като се включват нови само по препоръка на настоящи членове. Хранкооп София започна и организацията на фермерски пазари, на които се привличат по- голям брой директни потребители.

Визия за развитие на Хранкооп

Визията за развитие на Хранкооп София е да се легализира дейността чрез регистрирането на кооперация, която да работи в следните направления: доставка на чиста храна; организиране на фермерски пазари; организиране на образователни и бизнес събития, свързани със земеделие, храна, екология; кооперативни кухни; солидарно земеделие – CSA; градско земеделие.

Хранкооп за нас е кауза и начин да променим системата за подкрепа на малките производители, както и да възвърнем доверието към тях. За членовете ни все повече това е мястото, от където се снабдяват с всичко необходимо за домакинството си като намаляват до минимум пазаруването на храна от търговската мрежа.

Препоръки към законовите регламенти

За фермерските пазари и изобщо за всички форми на директни продажби е необходима нова законова регламентация. Фермерските пазари дават възможност за един нов подход към контрола на директните продажби. Необходимо е да се включат разпоредби за отговорностите и възможностите за организация на такъв тип пазари, до които се допускат по определен ред производители, покриващи минимални изисквания и/или преминали през определени задължителни обучения за добри хигиенни практики. Така ще се облекчи режимът на допускане на малки производители до пазарите. И още – вместо да налагат непосилни изисквания още преди да е стартирало каквото и да е производство, компетентните органи биха могли да упражняват контрол върху крайната продукция на самите пазари.

Регламентация за хранителните кооперативи може да се обмисли, но първо трябва да има натрупан опит и в други форми – кооперации, сдружения, фирми. Като цяло груповите доставки на храни не се различават много от досегашните форми на доставки, а регламенти за това има.


 

» Хранкооп наръчник » Регионалният опит

Хранкооп Бургас

Как започна всичко?

Нуждата от създаване на група в социалната мрежа, така наречената „Хранкооп Бургас“, е продиктувана от желанието на няколко човека да консумират чисти продукти като ги получават директно от малки производители. Първите производители, предлагащи продукцията си в групата, са: ВиМ Продуктион Русе със студено пресовани масла; шипков мармалад от Радуш, Варна; чесън от Калина Гатева, Разград; домашна козметика, Варна; Радостин Русев с орехи и лешници; киви от Петрич; еко селище “Васил Левски” до Елхово с различни варива, плодове, зеленчуци и много други.

Предизвикателствата

Сред първите трудности е намирането на доброволци, които да организират поръчките или дори само да помагат при осъществяването им. И въпреки че постепенно, с постъпването на все повече заявки за присъединяване към групата, идва разбирането, че моделът е устойчив, пред групата се появяват още по-сериозни предизвикателства. Повечето членове започват самостоятелно да предлагат продуктите си, за други пък е трудно да се съобразят с времето на доставките и директните продажби, трети се разочароват от продукти, които – докато бъдат доставени – се оказва, че не са годни за консумация.

На кръстопът

В момента Хранкооп Бургас има затихващи функции. Кординаторът му споделя, че няма идея за развитие на тази дейност и не знае как може местната власт или медиите да ги подкрепят, тъй като не са изрядни, според законодателството. Добрата новина е, че все още има няколко активни членове, които вярват в модела на директното купуване от производителя.

Стремеж

Стремежът на Хранкооп Бургас е да активизира тези честни, коректни и съзнателни членове на групата и да ги мотивира да направят кооперация.


 

» Хранкооп наръчник » Регионалният опит

Хранкооп Велико Търново

Как започна всичко?

Хранкооп Велико Търново започва като част Солидарен център и една от инициативите на неформална организация, отнасяща се както за взаимна подпомагане, така и за подкрепа в популяризирането и устояването на основни граждански позиции в страната. Чрез хранителния кооператив на този етап се осигурява на местните потребители чиста и достъпна по цена храна и козметика. Първите фермери, които се включват, са зеленчуко и плодопроизводители от региона.

Проблеми и решения

Първоначалната трудност е недоверието на хората, че чиста и качествена /вкусна/ храна може да бъде на по-ниски цени от предлаганата на традиционния пазар. Причините за това се оказват липсата на информация сред потребителите за съществуването в чужбина и в някои градове у нас на алтернативни форми за пазарна реализация. И липсата на информация сред производителите, че има форми за третиране с природни продукти, които водят до достатъчно добри добиви и качествена продукция. За да набави необходимите познания, координаторът на Хранкооп, който е и научен работник, първоначално търси начини да обяснява разбираемо на производителите физиологичните процеси при растенията. Ефектът е различен при различните хора. Затова той продължвава с предложение към тях да опитат модела, за който той им говори. Резултатът, че отгледаните култури чрез природни способи имат по-добър вкус, по- високо сухо съдържание, по-интензивно оцветяване и др., води до нарастването на доверието към естествения начин на отглеждане на земеделските продукти.

Развитие на Хранкооп

При увеличението на оборотите за широк набор продукти, местният Хранкооп започва да вижда перспективите пред себе си. Към есента на 2015 г. обединението набляга повече на периодичните доставки от утвърдили се по качество, безвредност и достъпна цена производители. Включването на нови производители се осъществява с гаранцията на някой от координаторите на кооператива или от заинтересоваността на потребителите към тях.

Към момента Хранителният кооператив във Велико Търново функционира по два начина: чрез периодични доставки и чрез доставка на открито на места, удобни за по-голямата част от потребителите. Тези места се уточняват след предварително допитване. Доставката на открито е, за да се избегнат изискванията за съхранение и предаване на хранителни продукти в помещения, а не от невъзможността за осигуряване на такива. Липсата на склад за временно съхранение води до съществен проблем при неявяването на купувачи. Тъй като продукцията е по индивидуална заявка и в повечето от случаите координаторите предварително са я заплатили, решението на проблема е чрез организиране на повторно раздаване на стоките. Или чрез временно съхраняване на продукцията в 2-3 специализирани обекта за здравословни храни, с които е постигнато предварително съгласие за това. В този случай рискът е, когато трябва да се съхрани по- голямо количество предварително поръчана, но нереализирана стока.

Визията

Инициативите на Хранкооп Велико Търново се осъществяват без да е търсена подкрепа на местната власт до този момент. След увеличаване на интереса от гражданите, обединението намира вече и достатъчно добра подкрепа от медиите в региона, както и от обществеността.

Нужда от промяна на законите

Предложението на Хранкооп Велико Търново е да се акцентира освен на био сертифицираната продукция, и на такава, получена чрез агроекологични способи, заложени в Наредба 6 от условията за Добри земеделски практики. В такъв случай себестойността би намаляла, смятат от обединението. Според тях тогава, обаче, гаранцията за чистота на продукцията би следвало да се дава по следния начин: ако е в рамките на хранителния кооператив – от сертификатите на производителите и от координаторите на хранкоопа; ако е в рамките на фермерските пазари – от представените производители. Може да се работи по няколко акцента и за въвеждане на законови норми с цел по-доброто и устойчиво функциониране. За великотърновския регион, като типичен селски район с множество дребни производители, един от основните проблеми е забраната на нерегистрирани земеделски производители да продават продукцията си. Поради факта, че се касае за малки производители и поради сезонния характер за производство и продажба на земеделските продукти, необходимостта за регистрация като такива става безпредметна, е мнението на много стопани. Според тях, е нелогично изискването те да плащат данъци и осигуровки цяла година при положение, че осъщесвяват земеделската си дейност /производство и продажба/ само в определен период на годината и освен това в голяма част от случаите такива земеделски производители имат друга редовна работа.