Sign In

Remember Me

Младен Илиев: Биосертификатът се защитава с много труд и честност

Младен Илиев: Биосертификатът се защитава с много труд и честност

Младен Илиев е на 62 години. Основната му професия е далеч от земеделието – работи в железопътния транспорт и отговаря за безопасността на движението на гара „София“.
„В началото земеделието беше хоби и любопитство, сега е задължение и отговорност“, споделя усмихнат Младен, преди да се впуснем в разговор за градините му с биосертифицирани череши, ябълки и сливи. Членува в Българска Асоциация Биопродукти, съосновател е и на Сдружение „Заедно“.

Младене, как реши, че ще се занимаваш с биопроизводство на плодове?

Всичко започна през 2004 година, когато съпругата ми получи наследствена земя в с. Стенско, Кюстендилскo. Регионът е овощарски и ние решихме да продължим традицията. Създадохме поетапно градините, купихме още няколко, и по идея на съпругата ми след две години започнахме да се занимаваме с биопроизводство. В момента се грижим за близо 20 декара. Отглеждаме череши, ябълки и сливи.

В началото всичко ни беше много трудно, защото и двамата сме градски чеда. Не е лесно да идеш на село и да започнеш да се грижиш за градина, при положение, че никога, дори едно дръвче не си засадил. С времето натрупахме опит и постепенно нещата започнаха да се получават. Купихме си трактор, чакаме втори, с една дума земеделието ни повлече с пълна сила.

Как се справяте с намирането на работници?

По принцип сме свикнали двамата да се справяме сами с всичко. Въпреки това, няма как да приключиш сезона без допълнителна помощ от берачи. Понякога, когато заявките са по-малки се справяме сами, друг път викаме помощ, която много трудно се намира. Оказва се, че бедна и безработна България е много мързелива и комерсиална.
Идва берач, показваш му черешите, даваш му максимална цена, бере, но скоро разбира, че някъде имало градина със засадени по нагъсто дървета. За тяхното бране се плаща по-малко, но се набира повече и става така, че на другия ден те зарязва без да уведомява. Няма никаква лоялност, продават те за 5 стотинки.

Какво показва грубата ви сметка за вложените до момента пари?

Обща сметка правехме до едно време, после й загубихме края, но с две думи – много е скъпо. Ако нямахме стабилни доходи в никакъв случай не можехме да започнем да се занимваме с биопроизводство, защото вложенията са много.
Истината е, че никога не сме разчитали на градините за някакъв сериозен стабилен доход за семейството. Напротив, земеделието винаги е било подпомагано от трудовите ни доходи.

Какво ще кажете на хората, които се заемат с биопроизводство, съблазнени от идеята, че там се печелят много пари?

Ако някой смята, че от това нещо може да печели много пари бих го посъветвал просто да забрави.
В биопроизводството се печели много, само ако площите, които се обработват са големи. И ако пазарът е добре уреден.

SAM_6953Един много важен въпрос – как опазвате реколтата от болести и неприятели?

При черешите важното е да ги спасиш от бактериални и вирусни болести, от черешовата муха и листните въшки. Последните особено, са много неприятни. С тях борбата е много трудна и скъпа. Ще ви дам и пример.
Един конвенционален препарат Би 58 струва около 30 лева литъра. С него спасяваш градина от 5 декара за цялата година от листни въшки.

Аз за да я спася трябва да пръскам 4 пъти с препарат, който се казва „Нимазал“. Купувам го от чужбина, за да ми се хване по-евтино, но въпреки всичко литърът е 170 лева. На мен ми трябват 4 литра, 4 по 170 лева е над 600 лева. Вече и сами можете да направите сравнение с 30-те лева за Би 58. Неприятното е, че дори и да съм напръскал, пак нямам гаранция, че съм спасил овошките.

Как пазиш ябълките?

Там е още по-фрапиращо, защото ябълката е най-трудно отглежданият плод. Обичайно се пръска от 12 до 16 пъти годишно, а черешата от 4 до 5.
Един конвенциоанален препарат, примерно за плодовия червей ще струва около 80-100 лева годишно и ябълките ще са предпазени. При нас в биопроизводството има само един вариант, казва се „Мадекс“ и 1 литър струва 1030 лева.

Някои от алтернативните методи не помагат ли?

Има такива варианти, но те са подходящи за двора и за по-малки пространства, а не за големи градини. Може да се пръска с тютюн, но пак се хваща скъпо. И не само – не дава гаранцията на нормалните биопрепарати.

За пръскането с разрешените препарати е важно да се приложи навреме, когато е първоначалният наплив на въшки и други гадини. После вече в биопроизводството разчитаме на природата и полезните ентомофаги, каквито са например калинките и златоочиците. Тук ще вметна, че пръскането с конвенционални препрати унищожава и полезните организми, които се хранят с насекоми.

Аз съм много щастлив, че на всяко от моите дървета има поне по 50 калинки, това е може би най-полезното насекомо. Имам и много гнезда с птици, които унищожават пеперудите и мухите. Разчитам много на природата и биоразнообразието.

SAM_7003Ще те помоля да разкажеш и за сортовете череши, които отглеждаш.

Всички мои череши са внимателно подбирани и са стари български сортове, включени в националната сортова листа. Нямам хибриди.
В голямата градина имам Гермерсдорфска, Ламберт и Бинг. В малката градина са повече – Лапинс, Сънбърст, Стефания, Маргит. Сложил съм повече от любопитство.

Как подбра сортовете?

Подбрах ги по съвети, гледам, опитвам, питам. Всичко съм купувал от разсадници, а сега се старая да поддържам това, което съм насадил. Проблемът е, че старите сортове вече се откриват мъчно.
За ябълките отново съм подбрал от старите сортове – в малката градина имам Флорина и два-три други сорта. Голямата я наследих и беше също само със стари сортове, няма хибриди. Там са Бернска розова, Зелена Княжева, Зимна бананова, Джонатан.
Имам и един декар сини сливи Чачанска лепотица. Те са хубав, вкусен сорт, малко капризни, раждат добре, но са трудни за опазване от болести и червеи.

Ти си сертифициран биопроизводител, ще те помоля да разкажеш за трудностите, през които минаваш в името на сертификата.

Добре е замислено като средство за контрол, но в ценови аспект нещата доста се промениха през последните години. Ние например започнахме с такса от 300 лева на година, после 400, 500, 600, 700 и така, всяка година скача.
Освен това, когато ни вземат проби ние сами си плащаме всичко. Това удоволствие ни струваше 380 лева само тази година.

Хубавото е, че има вече над десет фирми и ако искаш може да се преместиш.

Ние сме при Кю Сертификейшън, точни са, помагат, дават информация. Нещо от което не можеш да избягаш е бумащината – дневници, описания. Ако искам да пръскам например, трябва да пусна мейл, в който да опиша с какво, колко, къде. Всичко това се наблюдава строго. Идват проверки, ходят на място, снимат, преглеждат, нещата са сериозни и не са проформа.

Хубаво е, че разказваш всичко това, защото има хора, които не вярват на сертификатите.

Истината е, че зад този сертификат седи много труд, много честност и много вложени средства от производителя. Има и друг момент – ако си сертифициран и получаваш пари по европрограма, достатъчно е само една проба да се окаже лоша, за да ти изискат парите обратно за години назад и то с лихвите. Само това е достатъчно, за да се замислиш преди да напръскаш с нещо конвенционално.

А как ще коментираш другото твърдение, че един агроном може да помогне в прикриването?

Ще дам прост пример – при нас изследват над 400 вещества, това са 6 страници с данни. Всичко това трябва да е в норма и е изключено да рискуваш. Освен това, повечето проби отиват в чужди лаборатории, в Австрия, Германия, Белгия. Те не знаят на кого са, там има само номер, но не и имена.

SAM_7498Ако днес тепърва започваше, щеше ли да се сертифицираш?

Със сигурност. За мен е непростимо това, което се случва в останалите овощни градини – масово се пръскат дърветата, особено ако вали, буквално се поливат с препарати.
Как да продаваш такова нещо, когато си с ясното съзнание, че си произвел хранителна отрова?

Отплаща ли се сертификатът?

Дотук не. Скъпо е и понякога непосилно като инвестиция. Залужава си, ако продукцията ти заминава за чужбина, имаш много декари, осигурен пазар зад граница, там и цените са по-различни. В България още сме пионери и се мъчим с местните условия и пазари, правят се доста неща, но е трудно.

Затова и най-много се радваме, когато имаме клиенти, които казват, че купуват от нас специално, за да подкрепят дребното производство и българските фермери.

Къде предлагаш продукцията си?

Основно в Хранкооп и фермерските пазари в София – Римската стена и „Иван Вазов“.

Как се възпитава лоялен клиент?

Възпитава се с внимание, разбиране, търпение, да му обясниш с усмивка, когато пита нещо, а не да бързаш към следвашия клиент. Стремиш се да подариш приятно изживяване, не само от покупката, но и от самото пазаруване.

За какво най-често питат клиентите?

Понякога има и странни въпроси, като например, как е възможно такива череши, толкова едри и лъскави, да са био, от което съдя, че хората явно са свикнали, че биото трябва да е едно такова неугледно, смачкано, с лош външен вид. Обикновено майките най-много питат и искат гаранции, че ще дадат на децата си чисти череши. Това е най-често задаваният въпрос.

За съжаление, на много хора още не им е ясно в какво се състои биопроизводството. Още е ниска културата в това отношение. Повечето гледат на нас, така сякаш сме печалбари, че всичко е една голяма заблуда. Трябва повече да се разяснява.

SAM_4295Какво казваш на хората, които идват при теб за съвет дали си струва да гледат биоплодове?

Идват доста хора и много неща стават ясни по самите въпроси, които задават. Едно е ако питат какво е трудното, как е пазарът – на тези хора обяснявам с удоволствие и ги насърчавам. Поне 5 човека съм приобщил към биопроизводството.

Но има и хора, които още с първия въпрос искат да знаят какви са субсидиите. Не питат за трудности, за проблеми. Значи на тях нагласата им е изцяло комерсиална. Обяснявам им, че не е толкова лесно и просто, и че не може да гледаш само на каква цена ги продаваш, а и как да стигнеш до нея и най-вече да си я заслужиш с качество.

За мен всеки спечелен производител за каузата на биопроизводството и всеки спечелен клиент носи удовлетворение и означава, че съм помогнал, не само за културата на биопроизводството, но и на самата природа.

EEA_Grants_JPG_4642_1-2Рубриката е част от проекта „Фермерските пазари в София и Пловдив – събития за устойчиво развитие“, който се финансира от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014, www.ngogrants.bg

Публикувано от

Напиши коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*

Към лентата с инструменти