Земната ябълка, позната още като гулия или с френското си име топинамбур, на външен вид наподобява корен от джинджифил. Но всъщност е от семейството на слънчогледа – в това можете да се убедите, ако погледнете листата и цветовете на растението. В англо-езичните държави гулията е позната с името йерусалимски артишок – вероятно заради мекия топящ се вкус, когато е сготвена, напомнящ на нежното сърце на артишока. Родината на топинамбурът е Северна Америка, където е култивирана дълги години от местните племена. След откриването на Новия свят е пренесен в Европа и бързо разпространен, заради благоприятния климат.
Растението е лесно за отглеждане – без нужда от осбоени грижи. Достига до 2-2,5 м височина. Не е капризно към почвите, не изисква влага и светлина, почти не боледува и рядко се бори с вредители. Събирането на реколтата започва след опадането на цветовете, като грудките е добре да се съхраняват в земята, защото веджнъж извадени в свеж вид могат да издържат до 2 седмици.
Цвят на земна ябълка
С какво събужда интерес този кореноплоден зеленчук и защо да го включим в менюто си?
- Интересният вкус. От началото на октомври до ранна пролет можете да я намерите в пресен вид и да ѝ се насладите под разнообразни форми.
- Грудките на гулията са здравословна алтернатива на картофите.
В сравнение с познатите ни картофи, земната ябълка има по-малко калории и е с по-нисък гликемичен индекс. Въглехидратите в нея са под различна форма от събратята ѝ, съдържащи скорбяла. Това я прави добър заместител, особено за диабетици. - Влияе добре на храносмилателната система, благодарение на високите нива на инулин и пектин –въглехидратите са под формата на разтворими фибри, а не под формата на нишесте в тези кореноплодни. Инулинът действа като пребиотик и също подпомага усвояването на калций в оргаинизма, затова е добре да съчетаем топинамбура с богати на този елемент храни. Притежава относително високи нива на белтъчини – 3,2%, включително 16 аминокиселини.
- Добър източник на желязо – 1/2 порция съдържа 14% от препоръчителната дневна доза. Гулията съдържа три пъти повече витамин В1, В2, С в сравнение с морковите, картофите и цвеклото. Съдържа още минералите : манган, калций, магнезий, калий, фосфор, натрий.
Грудки земна ябълка
Как да хапваме земната ябълка?
Не е нужно да белите грудките, които и с формата си създават трудности за това занимание – необходимо е само да ги измиете и да изчеткате добре.
В суров вид гулията е чудесен продукт в салати. Леко землистият вкус и ароматът на ядки си пасват чудесно с други кореноплодни в хрупкави салати. Добра компания е и на зеленолистни миксове. Можете да добавите орехи или лешници (таханови сосове са онова иделано допълнение). Земната ябълка може да се консумира и изтискана на сок или маринована.
Запечена във фурна или на тиган с малко мазнина и подправки по избор, гулията е вкусна и питателна гарнитура за рибно или месно ястие. От нея става и прекрасен чипс, който ще се хареса и на дребосъците, и на големите вкъщи.
Варена като основен продукт в пюре или супа – вариациите тук са отново въпрос на вашето въображение. Можете да замените картофите в любимите си рецепта за крем супа или пюре и да комбинирате със сирена, нахут, гъби, целина и пр. Само внимавайте да не прекалите с варенето, за да не стане гулията безвкусна.
Предлагаме ви линкове към няколко рецепти за вдъхновение:
Чипс от земна ябълка
Крем супа от гулия
Огретен от земна ябълка
